Глеб Черный, он же Глеб Ду (Gleb Du,
вал., Gleb Dubh,
ирл.
гэльск.) — имя, связывающее
Олега Чернэ в первую очередь с кельтской традицией. Кельтская традиция стала для него третьей основополагающей в развитии после даосской и латиноамериканской, где он приобрел особый мистический опыт старины мест и пяти дорог. Кельтская традиция еще сильнее сконцентрировала Глеба на природе развития через призму ритуала, сознания и питания, особенно в плане отношения к развитию, его качеству, где основой должны быть принципы и законы, а не пространственные суждения, чтобы находиться в состоянии постоянного переживания, в состоянии акта творения.
Акт творения — это когда тело находится в постоянном наполнении, мозг — в постоянном питании, а чувства — в экстатическом переживании. Человеку важно владеть методикой сознательного продвижения себя, а не довольствоваться просто неосознанным использованием заложенных от рождения возможностей. Если сознание современного человека вовлечено в работу, то есть находится в активной форме существования, значит, оно также должно быть исследуемо. Именно кельтский след переводит его в формат социальной адаптации после десятилетий отступничества от социального присутствия.
Gleb Du — это кельтский след Глеба Черного, приведший его к сконцентрированному вниманию на истории формирования системы ритуала общественного устройства и его тайного значения в макрокосмическом понятии. Психоанализ ритуала привел его к истокам построения системных знаний, связанных с кельтской культурой, а в последствии и с формированием орденов, в особенности ордена тамплиеров, с которым надолго связала его судьба.
Он выделяет на этом пути мастеров, учителей, которые много помогли ему в поиске, таких как Томас Ролестон (Thomas Rolleston), сделавший многое в изучении мифологии кельтов; Стюарт Пиготт (Stuart Piggott), проделавший серьезную работу в изучении искусства друидов и древних кельтов; Дэвид Уилсон (David M. Wilson) и Джон МакКалох (John Arnott MacCulloch) с их исследованиями в области мифологии викингов, англосаксов и кельтов; Барри Канлиф (Barry Cunliffe), писавший о перемещении кельтских народов по Европе; Миранда Грин (Miranda Green), посвятившая жизнь изучению атрибутики и искусству кельтов, друидов, мифологии кельтов и кельтскому пантеону.
В своей кельтской истории Глеб Черный не только сталкивается с особым миром познаний, но и получает мистический портальный опыт этих познаний. Происходит четкая и глубокая систематизация знаний о структуре, которые заложены в законах поэзии, гейсов, связи и соединений, и при этом познается искусство опыта переживания, экстатичность этих знаний. Кельтская традиция, а затем орден тамплиеров еще сильней концентрирует его на природе саморазвития, на отношении к развитию и на качестве, где основой должны быть принципы и законы.
С момента познания кельтской традиции, к которой он обратился более 25 лет назад, повседневный анализ любых событий и контактов стал стилем внутренней жизни. Переработка знаний, целенаправленное взаимодействие и определение «точек сборки» в итоге привело к тому, что он вообще погрузился в изучение различных мировых традиций.
«Если моему телу и энергии было уже достаточно набора тех или иных упражнений, то сознанию явно не хватало вовлеченности, — вспоминает Глеб. — А значит, и достаточного питания». Именно кельтская традиция открыла для него особое понимание системы питания мозга. Знания о жидкостях, знания о природе, о знании и о ритуале становятся основными в его кельтском пути.
В результате это закрепило то, что все должно либо строиться по универсальному принципу, либо быть соединено с природным ресурсом, в котором ты проживаешь. И если нет условий для этой универсальности, то это некая либо подготовительная, либо переходная модель. То же самое и с практиками: самое опасное — зацепиться или начать работать с переходными моделями, вовлекая себя в частичность познания.
Несложно сообразить, что обретенный им алгоритм беспредельного развития означает в той или иной форме бесконечность жизни — своеобразная религиозная константа, разве что в динамике, адекватной нашему веку. Впрочем, здесь уже требуется ввести поправки опыта, в который он вживляет особый статус кельтского понимания бессмертия или чаши бессмертия, что резонирует с системой знания тамплиеров и святым Граалем.
Кельтское понимание бессмертия — это не религиозная, а алхимическая форма. Есть лишь ее религиозные определения, наполняемые самым разным смыслом. Существуют серьезные культуры, которые признают существование бессмертия без всяких сомнений и иных задних мыслей: латиноамериканская, кельтская, индийская, даосская. Но кельтская традиция приводит его к осознанию жизни бессмертных. То есть не как форма познания, возможностей и т. д., а как формат анализа их сознания. Это непреходящее чувство откровения, где опыт встречи с бессмертными обрамляется опытом анализа их мышления.
Однако анализ их жизни и поведения становится чем-то более значительным, чем слепое следования по пути достижения бессмертия. Анализ пришел вместе с изучением кельтской традиции, что позволило развить сначала системное мышление, а затем и системный анализ.
Интерес кельтской концепции бессмертия накладывается естественным образом на повседневную жизнь, формируя особую схему проживания, отображающуюся в законах гейсов и порядка. Это не просто сформировало у Глеба интерес к ритуалу, а бросило на поиск его познания. Этот многолетний опыт изучения природы знания и их принципов выразился в создании «книги напитка» под названием «Код де Вино», а впоследствии и издания журнала с таким же названием Code de Vino, где по сей день изучается качество и польза напитков, пространства вкуса. Кельты, а правильнее сказать, ритуалы друидов, привели его к изучению свойств воды и вообще всех напитков, и это открыло реальное познание мира виски, пива, коньяка, вина — не как алкоголя, а как особого вида питания, где основой является искусство потребления и качество. Сюда же можно отнести и народные ферментированные кисломолочные напитки — именно в такой последовательности. Так из нетерпимого к любому алкоголю практика Глеб встал на защиту качественных жидкостей. И для него структурированная жидкость в любой форме обретает определенный смысл в контексте познания и анализа жизни бессмертных, что связано именно с кельтской традицией, с ритуалом.
И здесь важно понимать возможности и переживания людей, которые достигли состояния бессмертия через призму их питания и сознания. Это особый опыт познания человеческого духа, путей того, как человек становится смертным. «Самая большая проблема здесь заключается в том, что люди просто не готовы воспринимать знания, они разучились это делать», — убежден Глеб. И нехотение или неприятие в этих условиях — это лишь реакция, исходящая из того, что мозг не напитан. Неумение питать мозг приводит к его упрощенному существованию, где знания заменились реакцией на информацию. И в этой связи основная проблема для современного человека заключается не в том, что он согласен с чем-то или нет, верит или нет, а в том, что он не знает, как питать мозг. А значит, и не имеет возможности открыть его для каких-то новых идей, и уж тем более использовать для анализа. Мышление, анализ, осмысление, рассуждения — это пустой звук для современного человека.
Любопытно, но первое, что надо делать согласно кельтской концепции — это разбираться с жидкостями, искусством потребления качественных напитков как формы не просто питания, но и развития вкуса, сосредоточения, что естественным физиологическим путем помогает восстановить физиологию тела и питание мозга. Именно непонимание людьми, даже с развитым сознанием, структурности тела, особого свойства мозга, который надо уметь питать, не позволяет полноценно взаимодействовать и с научной средой. В результате он даже отказался от выдвижения на Нобелевскую премию от Университета Чикаго и кафедры.
Только определенное состояние тела и мозга может не только помогать открывать законы и исследовать их, но и понимать, для чего и куда их реально нужно направлять. Законы и открытия должны совершенствовать человека, а не просто обеспечивать его дополнительным ресурсом тупости. Сегодня наука реанимирует больных и помогает ленивым, а не создает условия для более подготовленных двигаться дальше, как, например, полеты в космос, куда летает миллионный процент жителей Земли. К сожалению, в основной своей массе ученые — невежды, тратящие свою энергию на результат, тратя себя в процессе. Пример обратного — Леонардо да Винчи, Ньютон, Бэкон, которых просто не поняли, во всей их глубине.
Так и жизнь человека: он тратит себя в процессе, ориентируясь на незначительные во времени к его основной жизни результаты. Здесь как раз напрашивается основной вывод из жизни бессмертных. Это люди, которые постоянно генерируют свою энергию и улучшают пространство вокруг них. Человек, который не генерирует энергию, который не умеет это делать, заражает себя ленью, которая становится рассадником вирусов, и затем питает пространство вокруг себя ими. Право на ошибку имеет лишь тот, кто много работает над собой.
И сегодня, когда за 30 лет своей уже преподавательской деятельности он объехал более 150 стран, проводя лекции и семинары на всех континентах, он говорит, что проблема современного мира заключается в подходе к образованию. Ничего не решить и не сделать, если не пересмотреть всю пагубность развития в школьные годы. Школа сегодня не является системной организацией. В ней напихано все до кучи, но ничто, при этом, не увязано. В школе ребенка набивают информацией, которую он осознанно не использует. Вместо обучения обучаться, развития концентрации, обучению физиологических основ развития, происходит эксплуатация их. В лучшем случае школа становится психологическим отделением некой больницы.
«Я сталкиваюсь со слушателями во всем мире, и основная масса имеет примитивное мышление, когда люди лишь реагируют, а не анализируют. Человек сегодня не имеет права называть себя человеком, если он не есть человек действия, если он не развивает свой мозг», — говорит Глеб.
Особую значимость в значении Глеба Ду имеет развитие ментального плана как жизни в предельном наполнении чувств, и при этом с полной концентрацией, способностью усваивать это состояние, быть в состоянии предельного самовыражения, следуя по следам Адониса, древних кельтов, культур всех времен и народов, вкушающих экстаз как состояние контролируемого наполнения.
Глеб Ду — автор многочисленных публикаций о жизни и традициях народов мира, автор десятка книг о культурном наследии наиболее значимых мировых цивилизаций. Активно участвует в проведении познавательных и исследовательских экспедиций в различные известные, а также труднодоступные точки планеты, выступает с лекциями и семинарами, связанными с наследием прошлого, в разных городах мира. Ну а почему Олег Чернэ имеет имя Глеба Ду, так это одна из многих его мистерий.
Gleb Du
Глеб Черни или още Глеб Ду (вал. Gleb Du, ирл. гелски Gleb Dubh) е името, свързващо Олег Черне с келтската традиция.
За него тя става третата основополагаща традиция на човешкото развитие след даоистката и латиноамериканската. Глеб придобива уникален мистичен опит из древните келтски свещени места и „Петте пътища“. Келтската традиция още повече укрепва фокуса му върху вътрешното развитие: по-специално през призмата на ритуала, осъзнатостта и подхранването. Тя формира отношение и към качеството на развитието, което трябва да се основава на принципи и закони, а не просто на съждения, така че човек да може да се намира в състояние на постоянно преживяване на творческото си действие.
Творческият акт е такова състояние, в което тялото е непрекъснато напълнено с енергия, мозъкът – подхранен, а чувствата – в състояние на екстатично преживяване. За човешкото същество е важно да владее методологията на осъзнатия личностен прогрес, а не да се задоволява с неосъзнатото използване на получените по рождение дадености. Ако съзнанието на човека е въвлечено в работа, т.е. намира се в активна форма на съществуване, значи то също би трябвало да може да се изследва. И именно знанията, почерпени от келтската традиция, ориентират Глеб към обществото след десетилетия на изолация от социална активност.
Gleb Du е келтската следа в живота на Глеб Черни. Чрез нея той достига до задълбочено вникване в историята на ритуала на общественото устройство и неговото тайно значение в макрокосмически план. Психологическият анализ на ритуала го отвежда към корените на келтската култура и нейните знания, а впоследствие – и към средновековните ордени и особено към на ордена на тамплиерите, с който съдбата го свързва трайно.
Глеб откроява редица майстори и учители, които много му помагат в неговите търсения: това са хора като Томас Ролстоун (Thomas Rolleston), човек с голям принос в изследването на клетската митология; Стюарт Пигот (Stuart Piggott), извършил сериозна работа в изучаването изкуството на друидите и древните келти; Дейвид Уилсън (David M. Wilson) и Джон Маккълох (John Arnott MacCulloch) с техните изследвания по митология на викингите, англосаксите и келтите; Бари Кънлиф (Barry Cunliffe), който пише за миграциите на келтските народи в Европа; Миранда Грийн (Miranda Green), посветила живота си на изучаването на атрибутиката и изкуствата на келтите, в частност на друидите, както и на изследването на келтската митология и пантеон.
В своя келтски път Глеб Черни не само се сблъсква с особен свят на знания, но получава и мистичен, може даже да се каже „портален“ опит, свързан с тях. Получава се дълбока систематизация на знанията за структурата, заложена в законите на поезията, гейсите, връзките и съединенията. При това той се докосва до самото преживяване и екстатичността на тези знания. Келтската традиция, а след нея и орденът на тамплиерите, още по-силно фокусират Глеб върху идеите за саморазвитие, правилното отношение към развитието, както и върху идеята за качество.
От момента на навлизането му в келтската традиция преди повече от 25 години, всекидневният анализ на разнообразни събития и контакти се превръща в личен стил на живот за Глеб. Асимилирането на знания, целенасоченото взаимодействие и определянето на общите моменти в крайна сметка го довежда до още по-задълбочено изучаване на различни световни традиции.
„Ако на тялото ми му бяха достатъчни определен набор упражнения, то съзнанието още не беше достатъчно въвлечено в процеса“ – спомня си Глеб. „А следователно, – добавя той – липсваше му подхранване.“
Именно келтската традиция му разкрива едно по-особено виждане за това как да подхранва мозъка си. Знанията за течностите, природата, познанието и ритуала стават крайъгълни камъни в неговия път. Като резултат той затвърждава убеждението си, че всичко или трябва да се изгражда на един универсален принцип, или да бъде свързано с природния ресурс, в който ние живеем живота си. Ако няма условия за универсалност, то това е или подготвителен, или преходен модел. Същото е и с практиките – най-опасното е да подходим към тях, следвайки един преходен принцип, защото това ни обрича на фрагментарност.
Не е трудно да се направи изводът, че достигнатият от Глеб алгоритъм на безкрайно развитие означава по един или друг начин и безкрайност на живота – своеобразна религиозна константа, само че разположена в една адекватна на нашето време динамика. Впрочем, тук трябва да се отчитат и актуализациите – плод на опита, в който Глеб се старае да вплете келтското разбиране за безсмъртие или за чашата на безсмъртието, което от своя страна резонира със системата от знания на тамплиерите и идеята за светия Граал.
Келтското разбиране за безсмъртие всъщност обаче не е религиозно, а алхимично, макар че има само религиозни определения, напълнени с най-различни смисли. Съществуват значими култури, които признават факта на безсмъртието без колебание: такива са латиноамериканската, келтската, индийската, даоистката. Но именно келтската традиция води Глеб към изследване на живота на безсмъртните не като форма на познание, възможности и т.н., а като анализ на тяхното съзнание. Това е непреходно чувство на откровение, при което опитът от контакта с безсмъртните се рамкира от опита от изследването на тяхното мислене. Анализът на техния живот и поведение става нещо много по-значимо от сляпото следване на път за достигане на безсмъртие. Този анализ идва като резултат от изучаването на келтската традиция, което позволява да се изгради системно мислене, а след това и системен анализ. Интересът му към келтската концепция за безсмъртие се напасва по естествен начин към всекидневния начин на живот, като формира особен начин на преживяване, който най-добре се изразява чрез законите на гейсите и реда. Това не просто поражда у Глеб интерес към ритуала, а го тласка към задълбочено изследване на този феномен. Дългогодишният опит на изследване природата на знанието и неговите принципи довежда до написването на „книгата на напитката“, озаглавена „Code de Vino“, а по-късно и до издаване на списание, което носи същото име (Code de Vino), където и досега се изследват напитките, техните ползи и качество, а също и пространството на вкуса. Келтите, а по-правилно да се каже – ритуалите на друидите, го отвеждат към изучаването на свойствата на водата и изобщо на напитките. Това отваря пътя му към едно истинско навлизане в света на уискито, бирата, коняка и виното, но не като алкохолни напитки, а като особен тип подхранване, при което най-важното е изкуството на тяхната консумация и качеството им. Тук на следващо място трябва да се добавят и народните млечнокисели ферментирали напитки (именно в този ред). Така от практикуващ, който проявява нетърпимост към всякакъв алкохол, Глеб се превръща в защитник на качествените течности. За него структурираната течност от всякакъв вид придобива определен смисъл в контекста на познанието и анализа на живота на безсмъртните, което е свързано именно с келтската традиция и ритуала.
Възможностите и преживяванията на хората, достигнали безсмъртие, трябва да се разбират през призмата на тяхното подхранване от една страна и на тяхното съзнание от друга. Това е уникален опит в познанието на човешкия дух, но и на пътищата, чрез които човек става смъртен. „Най-големият проблем е в това, че хората просто не са готови да възприемат знания, те са отвикнали да възприемат“ – убеден е Глеб. Нежеланието или неприемането днес са просто емоционални реакции, които се пораждат от простия факт, че мозъкът на човек не е правилно подхранен. А неспособността да подхранваме мозъка си неизбежно води до неговото опростено функциониране и съществуване, при което истинското знание се подменя с реакция на дадена информация. Ето защо водещият проблем на съвременния човек, в тази връзка, не е в това, че той е съгласен или несъгласен с нещо, че вярва или не вярва в нещо, а в това, че той не знае как да подхранва мозъка си. А следователно, той няма възможност да го отвори за нови идеи и още по-малко – да го използва за анализ. Мислене, анализ, осъзнаване, разсъждение – това са просто кухи звуци за днешния човек.
Необичайно на пръв поглед, но първото, което трябва да се направи според келтската концепция, е да се обърне внимание на течностите, на изкуството да се потребяват качествени напитки не просто като форма на хранене, а и като развитие на вкуса, на съсредоточаването, което по напълно естествен начин позволява да се възстанови физиологията на тялото и да се подхрани мозъкът. И именно неразбирането на тези процеси и на това, че тялото има своя структура и особено качество на мозъка, което трябва да подхранваме, не позволява да се взаимодейства пълноценно и с науката дори от хора с иначе развито съзнание. В резултат, Глеб се отказва от номинация за Нобелова награда и преподавателско място, предложени му от Чикагския университет.
Само определено състояние на тялото и мозъка може не само да помогне на човек да открие законите на битието и да ги изследва, но и да разбира към какво да се насочва в живота си. Законите и откритията трябва да усъвършенстват човека, а не да подпомагат за допълнителното му затъпяване. Днес науката реанимира болните и помага на мързеливите, а не създава условия за по-подготвените да се движат още по-нагоре, като например полетите в космоса, който е посетен от една милионна от процента земни жители. В голямата си част учените за съжаление са невежи, които изразходват енергията си за някакъв резултат, но изхабяват себе си в този процес. Пример за обратното са Леонардо да Винчи, Нютон, Бейкън, които просто не са разбрани и до ден днешен в цялата им дълбочина.
Така е и с живота на човека като цяло: той изхабява себе си в процеса, ориентиран към незначителни за неговия живот резултати. И тъкмо тук най-ярко изпъква основният извод от живота на безсмъртните: това са хора, които постоянно генерират собствена енергия и подобряват пространството около себе си. Човекът, който не генерира енергия, който не може да прави това, се заразява с мързел, който на свой ред става разсадник за «вируси», а след това подхранва околното пространство с тях. А право на грешка има само онзи, който много работи върху себе си.
И днес, когато за повече от 30 години преподавателска дейност Глеб е обиколил повече от 150 страни по всички континенти, изнасяйки лекции и провеждайки семинари, той е твърдо убеден, че проблемите на съвременния свят се коренят в подхода към образованието. Нищо не може да се направи, ако не бъде преразгледана деструктивната за развитието училищна среда. Училището днес не е системна организация. В нея безразборно е наблъскано всичко, но нищо не е свързано както трябва. Децата биват натъпквани с информация, която те не използват осъзнато. Вместо да ги учат как да се обучават, да развиват концентрация, да им разясняват физиологичните основи на човешкото развитие, те просто биват експлоатирани. В най-добрия случай училището става психологичното отделение на една болница.
„Аз се сблъсквам със слушатели по целия свят – казва Глеб – и мога да кажа, че масата има примитивно мислене, което се характеризира с това, че хората реагират емоционално, а не анализират. Днешният човек няма право да се нарича човек, ако той не е човек на действието, ако той не развива мозъка си.“
Особено значение за Глеб Ду има менталното развитие, под което той разбира пределно напълнен с чувства живот, при това с пълна концентрация и способност това състояние да се осъзнава и усвоява; живот в състояние на пределно себеизразяване. Това е следване по стъпките на Адонис, на древните келти и културите на всички времена и народи, които вкусват екстаза като състояние на контролирано напълване.
Глеб Ду е автор на многочислени публикации за живота и традициите на световните култури, написал е десетки книги за културното наследство на някои от най-значимите човешки цивилизации. Организира и участва в изследователски експедиции в известни, както и труднодостъпни точки на планетата, изнася лекции и семинари, свързани с наследието на миналото. Е, а защо Олег Черне носи името Глеб Ду е една от многото му загадки…
Telegram «Alquimia»